Започнахме разчистването и укрепването на любимата ни семинарска църква в Черепиш!!!

Новопоставеният кръст. Останалите снимки от извършваното възстановяване тук.

Вече е открита и дарителска банкова сметка на която можете да помогнете възстановявавнето на храма.
IBAN: BG14IORT80481016143303
BIC: IORTBGSF
Врачанска митрополия храм Св. Климент Охридски

Храмът, в който се провеждаше изрядно всекидневно богослужение и се възнасяха молитви – (като в никой друг български храм от комунистическия период!) днес тъне в неблагодарна забрава.

ИЗОСТАВЕН, ОГРАБЕН, ЗАНЕМАРЕН

С благословението и личното участие на святейшия Врачански митрополит Григорий

По Божия милост започнахме с разчистването и укрепването на любимата ни семинарска църква в Черепиш.

С годините се проби покривът, бяха разбити и откраднати металните части, а водата от пътя събори южната подпорна стена…

Това доведе до пропадане на част от терасата и непрекъснато овлажняване на стените и падане на мазилката, заедно със стенописите…

Всяка помощ е ценна!!!

За да възстановим този Божи храм е необходима помощта и подкрепата на много хора. Вярваме, че с общи усилия можем да се справим!
Разчитаме на всички, които не са забравили от къде сме тръгнали.
А всички, които не могат да участват лично могат да участват с Facebook, събиране на средства или строителни материали.

Разрушени са подпорните стени на терасите и облицовката на храма

Започнахме с изрязването на дърветата и растителността в близост до храма. Беше направена и просека между площадката на храма и бившето игрище, за да може да се качи багер, който да изкопае дренажен канал от южната страна на храма. След това е необходимо да се поправи покривът на храма, който е в много тежко състояние, особено в западната част и около камбанарията.

Всемилостив Бог, че ни търпи толкова години!

Храмът на „Св. Климент Охридски“, в който всекидневно се черкуваха стотици младежи в най-тежкия атеистичен период все още може да бъде спасен и да заживее отново богослужебният живот в него. Необходимо ни е малко по-голямо съгласие, разбирателство и отговорност към наследството на нашите предци, духовни отци и учители, както и пред бъдещето на България. Господ да ни дава сили, за да преодоляваме разногласията и да можем с чисти намерения и общи усилия да възстановим нашата светиня, в която сме проходили в образцов богослужебен порядък за нашите служения в Църквата.

Всяка помощ е ценна!!!

„Ако те забравя, Иерусалиме, – нека ме забрави десницата ми“ (Пс. 136:5)

Вярно е, че мина доста време и най-младите, които са учили там са вече 50 годишни, но се надяваме се, че все още е жива паметта за пълнотата от живот, който бликаше от това наше духовно отечество. В най-трудните години нашите предци не допуснаха мерзостта на запустението да обхване това място. Днес е необходимо не просто да възстановяваме сградата на храма, а преди всичко съзнанието за църковната общност, на която сме не само действителни, но и действени членове. Да спрем със сълзите на мъка, когато поединично посещаваме това място, а да изживеем отново радостта от общението и заедно да възстановим не само храма но и нашата си еклисия.
доц.д-р Павел Павлов